Представете си клиент, който е възхитен от работата ви. Препоръчва ви, хвали гъвкавостта ви и продължава да поръчва. Но му трябват и преработена оферта в неделя, доставка извън уговорения часови интервал и няколко дребни промени след одобрението. Всяко искане изглежда разумно. Взети заедно обаче, те означават, че клиентът е купил различна услуга от тази, за която сте определили цена.
Да откажете на такъв клиент може да изглежда като лош търговски ход. Приемането на всяко искане обаче може да направи бизнеса по-ненадежден за всички останали. Полезният въпрос е дали можете да обслужвате този клиент добре при условия, които работят и за фирмата.
Фактурата разказва само половината история
Да разгледаме хипотетична фирма за услуги, управлявана от собственика си. Двама клиенти купуват пакет за по €900 без ДДС. Всяка поръчка изисква €280 за материали, доставка и други променливи разходи. Първата отнема осем часа от времето на собственика. Втората — четиринадесет, включително разговори, преработки и промени в графика.
И двете оставят €620 преди възнаграждението на собственика, постоянните разходи и данъците. На час от времето му обаче остават съответно €77,50 и около €44,29. Това са илюстративни стойности на приноса за покриване на постоянните разходи, а не печалба или препоръчителни почасови ставки.
Ако времето на собственика е ограничението и има друга налична работа, разликата има значение. Принос от €620 е по-малко привлекателен, когато получаването му пречи на друга изгодна поръчка. Управленското счетоводство формализира това чрез съпоставяне на приноса с дефицитния ресурс, както обяснява ACCA в материала си за ограничаващите фактори.
Ресурсът не е задължително труд. Може да е място в работилницата, автомобил или одобрение от специалист. Измервайте ограничението, с което действително се сблъсквате. Безупречното изчисление на час няма да реши недостига на складово пространство.
Защо да запазите клиента изглежда по-лесно
Тук има неудобна асиметрия. Напусналият клиент се вижда: свободен час, по-малка обща сума във фактурите, може би неприятен разговор. Цената на задържането му може да се скрие във вечерите, прекъсванията и обещанията към други клиенти.
Положените усилия усложняват преценката. Прекарали сте месеци, за да спечелите клиента; сигурно заслужава още един шанс. В изследването си от 1985 г. за невъзстановимите разходи Хал Аркс и Катрин Блумър разглеждат как предишни вложения на пари, усилия или време могат да насърчат продължаването на ангажимента. Тяхната работа не поставя диагноза на конкретни отношения с клиент. Тя предлага полезен въпрос: ако запитването пристигнеше днес, с всичко, което вече знаете, бихте ли предложили същите условия?
Това не е причина да пренебрегвате лоялността. Изграденото доверие, по-лесните бъдещи поръчки и надеждните препоръки могат да имат бъдеща стойност. Разграничавайте тези бъдещи ползи от желанието да оправдаете вече направените разходи.
Първо проверете обещанието
Преди да определите някого като лош клиент, разгледайте какви очаквания е създала фирмата ви. „По поръчка“, „гъвкави“ и „няма невъзможни желания“ са привлекателни думи. Те са и покана без ограничения, ако описанието на услугата не обяснява границите им.
Клиентът, който иска многократни преработки, може да е купил от страница, обещаваща неограничено внимание. Клиентът, който звъни три пъти, може да не намира информация за статуса на поръчката. В такива случаи отказът заобикаля проблем, за чието създаване сте допринесли.
Запишете допълнителната работа по няколко скорошни поръчки: какво е поискано, защо се е наложило, колко време е отнело и дали първоначалната уговорка го включва. Отделете грешките, които трябва да поправите, от промените, които клиентът добавя. Приемайте разумните обяснения като част от услугата, вместо да третирате незапознатостта като лошо поведение.
Упражнението може да разкрие липсваща услуга. Някои клиенти спешно се нуждаят от сигурност и ще платят за запазен час. Други могат да приемат по-бавна услуга на по-ниска цена. Това е предложение за проверка, а не разрешение да измисляте доплащания след приемане на поръчката.
Предложете работещ вариант
За бъдеща поръчка направете избора конкретен. Стандартната цена може да включва един кръг на одобрение и уговорен интервал за доставка. Допълнителните преработки може да изискват нова оферта. Спешната работа може да изисква отделно остойностен час. Опишете предложението в офертата преди началото на работата, за да реши клиентът дали му подхожда.
В нашия пример нека поръчката от четиринадесет часа остане четиринадесет часа, а другите променливи разходи останат €280. За да се изравни приносът на час от времето на собственика с този на първата поръчка, е нужна цена от €1 365: четиринадесет пъти по €77,50 плюс €280. Това е с €465 над първоначалната цена.
Изчислението не доказва, че някой ще я плати. То показва размера на разликата. Ако клиентът оценява допълнителната услуга на €50, а тя изразходва капацитет за €465 по избраната сравнителна ставка, учтивото убеждаване няма да премахне несъответствието.
Вместо това можете да намалите работата. Едно обединено одобрение, по-малко варианти за доставка или по-тясно задание може да направят първоначалната цена жизнеспособна. Изпробвайте ясно определена уговорка върху една поръчка. Оценете резултата спрямо договорения обхват, времето и условията за плащане, а не спрямо облекчението си след разговора.
Кога има смисъл да запазите клиента
Аргументът се променя, когато има свободен капацитет. Отказът от поръчка с принос €620 не подобрява паричния поток, ако алтернативата е липса на работа. Времето на собственика продължава да има стойност, но тя не е автоматично равна на ставката, която бихте получили при напълно запълнена седмица.
Ученето също има значение. Първата поръчка може да изисква подготовка, която отпада при следващите. Клиентът може да отвори перспективен пазар или да даде особено полезна обратна връзка. Правете такива изключения съзнателно: определете очакваната полза, цената ѝ и кога ще я преразгледате. „Потенциалът“ трудно се опровергава без срок.
Също така електронната таблица не може да направи приемливи системното грубо отношение или невъзможните обещания. Прилагайте ясни стандарти последователно, спазвайте съществуващите ангажименти и не приемайте нова работа, която не можете да изпълните както трябва.
Отказът може да е съвсем прост: обяснете кое изискване не можете да изпълните, предложете варианта, който можете да осигурите, и при необходимост насочете към друг доставчик. Не е нужно да съдите характера на клиента.
Целта е да дадете обещание, което фирмата ви може да спази. Понякога това означава по-добър процес. Понякога — различна цена. А понякога означава да оставите поръчката на фирма, която е по-добре подготвена да я изпълни.
